True story

Тази история ще ви заприлича на любовните истории в страниците на романтичните романи. Всички си мислим, че тези истории са измислени, плод на въображението на автора и неговите читатели. Аз вярвам, че има много любовни истории, които са реални и могат да се случат извън дебелите книги. Такива, които са в реалния живот, в живота на обикновения човек.

Имало едно време едно красиво момиче с дълги руси коси. Косите и блестели като сутрешните слънчеви лъчи. Тя била толкова красива, че с красотата си можела да покори всяко мъжко сърце. Както си вървяла по улицата и отивала на училище, както всеки ден. Минал първият час, минал и вторият така и третият и на голямото междучасие два погледа се привличат. Кои ли са тези топли погледи? Единият поглед е нейният, на момичето с медено русите коси, а другият на красив строен и висок млад мъж. Той вперил поглед в нея, тя се опитала да избяга от неговия поглед, но не могла. И така се продължавало всеки ден. Накрая момчето се осмелил и я заговорил. Говорили си дълго, с часове. Всека вечер заспивали с трепет в сърцата и с радост в очите се събуждали, защото ще прекарат деня заедно. Нямало по щастливи от тях на земята.

Но на момчето му се наложи да замине надалеч. Трябвало да замине в чужбина да работи. Тя не искала той да си отиде. Плачеше всеки ден и всяка нощ. Молеше го да не си тръгва. Дошъл и денят на заминаването. На летището се прегръщали и си казвали колко много се обичат. Той се качил на самолета и тръгнал. В този миг тези две топли и изпълнени с любов сърца се поболели от мъка. Бяха нещастни, проклинаха този ден. Искаха това да е сън и никога да не се бе случвало.

Изминала една година. Тя вече беше студентка, а той продължаваше да работи и да се издига в работата. Известно време не се чували, не си писали. Всеки започнал да си живее живота сам. Грабнал ги живота в голям водовъртеж и дори вече не се сещали един за друг. Момичето започнало да се среща с друг мъж, сякаш е  продължила напред. Но тя много добре знае, че не е така. Когато момчето разбрало, че тя е с друг много се разстроило, но нищо не е могъл да и каже. Тя била вече щастлива с друг, а той нямало какво да направи.

Момчето се поболяло от мъка и решил, че ще и каже, че все още я обича силно и не си представя живота си без нея. Когато тя разбра това отново се събраха. Бяха толкова щастливи не искаха тази приказка да свършва. Искаха да са завинаги заедно. Така и станало. Той хванал първия самолет и се прибрал с красив годежен пръстен. Точно там на летището паднал на колене и  казал: Омъжи се за мен. Тя се разплакала от радост и казала ДА. Точно в този момент отново тези две сърца започнали да туптят в един ритъм, като едно цяло.

Те се оженили и били много щастливи. Имали и две прекрасни деца. Вече имат това, което винаги са искали. Но хубавите неща ставали бавно. Понякога, когато пътищата на хората се разминават, някаква висша сила им помага и ги събира.

Любовта съществува просто повярвайте в нея и се обичайте с цялата си същност. Съдба- очаквай неочакваното. 

история, но имам забележка. Написала си я с две различни времена. Напр: "Нямало по щастливи от тях на земята"..................а после пишеш
"Но на момчето му се наложи да замине надалеч". т.е трябва да стане мин.свършено време. "Но на момчето му се наложиЛО да замине надалеч." и така да е целият разказ.
Приеми го като приятелски съвет.
Успех!

Благодаря ти за забележката. Знам, че времената са различни, но така ми дойде отвътре да го напиша и затова не съм го променила.